На лов за митове в Пирин

PIC05458.JPGМощна пловдивска група, съставена предимно от дами, тръгна по стъпките на митовете и легендите, които се носят в Пиринския край за връх Безбог и околностите му. Момичетата, пременени в бели потници и специално ушити червени връзки – по подобие на пионерските едно време, изумяваха всеки срещнат по пътя турист не само с визията си, но и със своето весело поведение, заразяващо неусетно всички наоколо. Ето какво разказаха участниците в колоритната група за своите преживявания в планината. Днешният ни туристически маршрут започна от Добринище. В подножието на Пирин, само на 6 км от град Банско, се намира китното селце, което още от древността е известно със своите минерални извори. Отправяме се по асфалтов път към х. „Гоце Делчев“. Разстоянието от 11 км се взима неусетно, а и предстоящото качване на лифта ни кара да бързаме. Някак не отдаваме особено значение на построената през 50-те години на миналия век хижа, но пък пием по чаша ароматно кафе от капанчетата пред нея. Опашката за лифта е голяма. Съоръжението с внушителните размери от 3500 метра, което за около 35 мин. минава денивелация от над 600 м ни спестява около 2,30 ч. ходене пеш. Работи всеки ден от 8:30 до 17 ч., като последните посетители трябва така да плануват разходката си в планината, че не по-късно от 16,45 ч. да са се качили от х. „Безбог“ към х. „Гоце Делчев“. Цените за седалковия лифт са 10 лв. за възрастен в едната посока и 3 лв. за дете. Ако го ползвате в двете посоки, заплащате съответно 15 и 5 лв., като има отстъпки при групов билет.
Нетърпеливи да стигнем до „Безбог“ и да погледнем на света от високо, скачаме по двойки на седалките. След 35 минути вече сме пред новата хижа, като погледът ни не може да побере цялата красота, която се разкрива пред нас. Сравнително новата хижа, която се намира на 2236 м височина, е една от най-модерните в България. Тя гордо се оглежда във водите на едноименното ледниково езеро, а сянка й пазят голите върхове Безбог, По-лежан, Десилица и др. Първата хижа е представлявала малка постройка, разположена западно от езерото на склона на връх Безбог. Мястото й обаче се оказва неподходящо. През 1971 г. лавина пада по улея от върха и я разрушава. Ето защо новата хижа е построена на безопасно място, северно от езерото. Любопитна подробност е, че всички необходими строителни материали за изграждането й са били качвани с коне. Тук човек спокойно може да спре, да поеме глътка чист въздух, да се полюбува на гледката, която се открива пред него, и да хапне от вкусното овче мляко с боровинки, което предлагат.

Легендите, които се носят от уста на уста за името на върха, са страховити. Една от тях разказва, как девойки събирали билки по поляните, избелвали платната си в кристалните води на езерото, а пастири кротко пасели добитъка си по тучните ливади край тях. Цялата тази идилична картина била окървавена, когато башибозуци ги нападнали ненадейно и изклали всички до крак. Езерото станало алено. Жестокостта била толкова голяма, че хората казали, че няма как да има Бог на такова място (оттук идва и Безбог). Другата легенда ни устремява към върха, за да видим грамадата камъни, под която лежи тялото на бог Бес. За да стигнем там обаче, минаваме по дъсченото мостче отдясно на хижата, заобикаляме езерото и поемаме по сравнително леката за опитните туристи пътека.
След около половин час, в който човек се задъхва повече от природните картини, отколкото от терена, сме на кръстопът. Пред нас е върхът, а встрани отляво е пътеката, която води до Поповото езеро. Около час път има и до двете места. Поповото езеро е най-голямото ледниково езеро в Пирин и второто по големина на Балканския полуостров. Дълбоко е почти 30 метра, а легендите разказват, че дължи името си на поп, който изчезнал в района. След дълго търсене калимявката му изплувала от ледените му води и така хората разбрали, че попът се е удавил тук. На мястото й днес има островче… Не смея да противореча на народните митове и легенди, затова с лека усмивка продължаваме по обратния път към връх Безбог.
Пътеката е доста стръмна, но като че ли по-сериозна трудност представляват морените точно под самия връх. Те според легендата са лобното место на бог Бес. Той се осмелил да открадне безумно красивата дъщеря на бог Перун, която живеела край Самодивските езера. Брат й Джен-гал решил да отмъсти, като започнал да го преследва. Застигнал го точно на грамадата пред връх Безбог, убил го и го затрупал с камъните.
От дума на дума, с много смях и песни и изцяло погълнати от спиращите дъха картини, които ни разкрива каменното царство на Пирин, достигаме върха. Гледката отгоре си заслужава всяка крачка, всяко малко или по-голямо усилие. Малко снимки за спомен, много възгласи „ехооооо“, за да ни видят всички, някоя друга монета в каменната купичка, за да се върнем пак, и поемаме по обратния път. По-ентусиазираните и пъргави от групата поемат към следващото предизвикателство по маршрута – вр. Полежан, който се извисява гордо отсреща със своите 2850 м. Ние, заредили батериите и поразредили енергийните запаси, се отправяме надолу, за да се присъединим към групата, която остана да се припича на поляните край Безбожкото езеро. За наша изненада, те бяха събрали голяма част от легендите, които ви разказах, а и със смях ни обясниха, че техният връх Полежан под сенките се качвал по-леко и пивко.
Хубаво е, когато всеки намери своя път и го извърви с подходящата за случая емоция.

ИЗТОЧНИК: Ежедневен информационен бюлетин на Министерството на туризма

ДАТА: 25.08.2017г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s