Пещера Козарника – археологически обект, уникален за цяла Югоизточна Европа

пещера козарникаПовече от 20 години ежегодно една малка пещера в близост до село Орешец (Димовска община) разказва на археолозите историята за първите хора в Европа. Година след година българо-френски екип от учени се връща в пещера Козарника и, пласт по пласт, разкрива нейните тайни, включително едни от най-ранните доказателства за човешко присъствие на нашия континент. „На обекта има възможност да се работи още толкова години – ние сме разкопали по-малко от една десета от отложенията. Така че има достатъчно непроучен материал за още едно поколение археолози да правят проучвания. В бъдеще и методите ще се развият, лабораториите ще използват по-съвършени апаратури и с развитието на науката ще стане възможно да се правят по-точни проучвания“, категоричен е доц. д-р Николай Сираков, който ръководи работата на екипа в пещера Козарника. Той е убеден, че резултатите от досегашните проучвания са повече от достатъчна причина и в бъдеще пещерата да продължи да се проучва. „Този археологически обект е уникален за Балканите – всъщност, в цяла Югоизточна Европа няма подобен. И е един от малкото в Европа, в които са запазени следи от обитаване на първите човешки същества за нашия континент – иначе казано, следи от най-ранните фази на обитаване“, подчертава ученият.

Първите хора в Европа
Археологът разказва, че континентът Европа сравнително по-късно бива населен, в сравнение с Африка, където човешкият вид възниква и от където след това се разселва из света. Първото разселване е преди някъде между 1 200 000 и 1 800 000 години. „Нашият обект е един от половин дузина в Европа, които са с дати над 1 000 000 години. За първите обитатели – това, от антропологическа гледна точка, са предшественици на нашия вид – хомо еректус и хомо ергастер („изправен човек“ и „работещ човек“ – бел. на „НИЕ“) нямаме много материал, имаме, например, фрагмент от зъб. Най-ранните намерени от нас следи са датирани отпреди между 1 100 000 и 1 300/400 000 години. Това е ранният палеолит. Чак по-късно, в средния палеолит, в Европа се появяват неандерталците – откриваме следи в по-късните пластове, отпреди 300 000 години. След това откриваме следи отпреди около 45 000 години, тоест от късния палеолит. Става дума за хомо сапиенс или т. нар. модерен човек, при който се наблюдава развитие на символичното мислене, развитие на изкуство и т. н.“, обяснява доц. д-р Николай Сираков.
Археологът дава пример с находка, открита малко преди пристигането на нашия екип на обекта – зъб от животно, по който има следи от обработка и, по-точно, пробиване, вероятно за да бъде носен като украшение. „В малко по-късните фази на късния палеолит намерихме в няколко пласта различни видове охлюви – някои от тях са били съвременни на обитателите на пещерата видове, но има и фосилни, явно събирани и пробивани за направа на колиета и други украшения“, разказва археологът. Той допълва, че вероятно тези украшение са имали някакъв ритуален характер, но по-същественото е друго – украшенията са използвани за персонална идентификация, както и за обозначаване на собствената група. „В този ранен период това е началото на етносите“, обяснява археологът. Ученият допълва, че част от намерените находки дават основание да се смята, че отделните общности са контактували помежду си и дори че е имало някакъв обмен между тях. „В друг намерен материал имаме индикации за контакти с друга културна традиция. Става въпрос за периода на късния палеолит – намираме няколко сечива, стъргалки, които са от друг вид кремък, не локален. Това ни дава основание да смятаме, че е имало някакви контакти, може би обмен“, обяснява ръководителят на проучването на Козарника.
Имали ли са първите хора символно мислене?
Доц. д-р Николай Сираков отбелязва, обаче, че и в по-ранните периоди са открити данни за развита символика. „Имаме открити кости с нарези, датирани от ранния палеолит – това са едни от най-ранните в света. Като се каже нарези, в нашата гилдия веднага казват, че става дума за нарези от транжирането на плячката. Обаче, тук не става въпрос за това – нарезите от транжирането биха били хаотични, докато тук за добре подредени, успоредни линии, и то няколко групи. На най-ранния фрагмент, който е от ранния палеолит, нарезите са на четири групи по четири успоредни врязвания, направени по един и същ начин. Това означава, че се е работило да се изобрази нещо“, казва доц. д-р Николай Сираков. А какво точно е изобразено – това вече само можем да гадаем. „При всички положения, сигурното е, че това е свързано със символично мислене“, категоричен е ученият. Той допълва, че от намерените оръдия, може да се съди, че още неандерталците са имали и пространствено мислене, което им е давало възможност да извършват необходимата обработка на скалните късове, за да бъде направен връх на стрела или на копие, нож или друго сечиво. „Следвали са и последователност в производствения процес – това не става само с надничане над рамото на този, който може повече. Сто на сто те са имали вербална комуникация“, смята ученият.
Балканите – „входната врата“ на праисторическия човек към Европа
Откритията в Козарника променят разбирането за това как първите хора са навлезли в Европа от Африка, категоричен е доц. д-р Николай Сираков. Преди около 1.7 милиона години прачовеците започват да се разселват – откритията в Козарника доказват, че разклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, откъдето постепенно е заселило цяла Европа. „Първоначално се е считало, че те са минали през един от тесните протоци, през Гибрелтар. Днес знаем, че да – минавали са оттам, но много по-късно, няколкостотин години по-късно, защото най-ранните следи в Испания са отпреди около 1 000 000 – 1 100 000 години, докато тук са от няколкостотин години преди това“, обяснява археологът.
За по-точното датиране на находките в пещерата помогнало случайното откриване в Козарника на следи от тефра, или иначе казано вулканска пепел, разпространила се след изригвания на вулкани в Италия и пропътувала 2700 км, носена от въздушните течения. „Тъй като тефрата е много точно датирана, тя ни потвърждава резултата, получен при датировка на находките, направена по други методи“, обяснява доц. д-р Сираков.
„Друг метод за датирането, само че с не толкова голяма точност, е по фауната – особено дребната фауна, която има по-бърза еволюция, например дребните гризачи. Те са били храна на кукумявки и сови, които разкъсват плячката си и я поглъщат и след това повръщат топче – това се нарича погадка, в което са костите и останалото несмляно и ние откриваме много такива останки. Те са добър индикатор и на екологичните условия -има видове гризачи, които са характерни само в района на водни басейни, други – само в скалисти райони, трети са северни видове, тоест имало е застудяване“, обяснява ръководителят на проучването.
Намерените находки дават възможност на учените постепенно да си изградят картина за бита на нашите антропологични прадеди, живели в Козарника През палеолита. „Имаме пълна представа за плячката на тези хора, които са ловували успешно. Имаме много интересни останки от животните, които са ловувани – това ни дава индиректна индикация за климата. Например намерени останки от слонове – тук, разбира се, не става въпрос за съвременните слонове, както и праисторически лъвове, пантери, носорози ни говорят, че в началото, когато е първото разселване на човешкия вид в Европа, климатът тук е бил какъвто е сега в Африка“, посочва доц. д-р Николай Сираков. Той допълва, че именно това сходство на климата е причината праисторическите човеци да се заселят точно в тази част на Европа и едва следващите поколения лека-полека да се аклиматизират и да населят и другите части на нашия континент.
„Детството“ на човешкия вид
В България проучванията на палеолита остават малко в страни от фокуса на вниманието, в сравнение със значително по-големия интерес, който пораждат сред обществеността разкопките на археологически обекти, свързани, например, с траките. Според доц. д-р Сираков това се дължи на факта, че при нас проучванията на обекти от палеолита нямат голяма традиция. „Французите, с които работим повече от 30 години – преди Козарника, заедно работихме на друга пещера имат традиция. При тях сериозните проучвания на епохата на палеолита са започнали още преди 120-130 години – затова във Франция, но не само там, а и в Италия и Испания, широката публика знае за този период и търси находките в музеите, а обектите от палеолита се посещават“, обяснява ученият.
Защо е важно да познаваме този период от човешкото развитие? Питаме това доц. д-р Николай Сираков, който е посветил живота си на проучвания на този период от човешката еволюция. „Това е толкова важно, колкото е важно един човек да знае като дете как се е развил.
Палеолитът е единственият период, в който действащите лица – от антропологическа гледна точка – се сменят. Изключително съществено е защо не сме останали маймуни. Защо сред всички примати само един вид продължава развитието си и достига до съвременния човек? Изключително важно е, защото съществените неща, които ни правят това, което сме – нашата култура, например, възникват тогава. Ние сме единственото същество, което заселва цялата планета и това не е защото сме много устойчиви – напротив, има много по-резистентни животни, но нашата култура е това, което ни е дало тази възможност“, категоричен е доц. д-р Николай Сираков.

ИЗТОЧНИК: Ежедневен информационен бюлетин на Министерството на туризма

ДАТА: 04.08.2017г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s