Очите на Бога блестят в Искърското дефиле

очите на БОГАСкалните дупки са феномен, който се среща в цяла България. Все още няма единно обяснение за това кой ги е направил и дали са естествено природно образувание, или са дело на човешка ръка. Все още те са сред немного известните туристически обекти, но според много хора е добре, защото така свещените места не се рушат. Често скалните дупки стават филмови обекти и в тях досега са снимани не една и две родни и международни кино продукции. Във „Време разделно“ поп Алигорко се моли под Очите на Бога и ако човек не знае, че това е напълно естествен терен, ще реши, че става въпрос за декори. Декорът обаче е съвсем истински.
Очите на Бога или Окната е древно светилище, което се намира в един от най-големите карстови райони в България – Карлуковския пролом. Той е пълен с пропасти, скални арки и дупки, повече от 280 пещери, 3 скални манастира, причудливи образувания. Очите са част от най-дългия пещерен тунел в страната – Проходната пещера с дължина 262 метра, обявена за природна забележителност през 1962 г.
Когато човек за пръв път види скалните очи, които сякаш нарочно са оформени почти еднакви на това място, се смайва. Изненадата е голяма. Естествено образувани от ерозията две дупки, еднакво големи, прорязват тавана на средната зала. Именно те, Очите на Бога или Окната, позволяват на слънчевата светлина да прониква и да осветява пещерата. В деня на пролетното равноденствие – 21 март, през Окната минава слънчев лъч. В древността той е падал върху съд с вода – част от ритуалите, посветени на преклонението пред Богинята Майка Земя.
Повечето от идвалите тук са като омаяни от гледката на скалните очи
Твърдят, че те ги омагьосват и ги карат да се чувстват като в приказките от детството. Има и такива, които изпадат в медитативно състояние под Очите на Бога и не помръдват дълго време под Окната. Изследователят на богомилите – професор Дамян Попхристов, казва, че точно в средата под скалните очи богомилите са се молили и извършвали своите светлинни ритуали.
Установено е, че в пещерата са живели хора още преди хиляди години – от ерата на неолита и енеолита. Те са познавали биологичния часовник на природата и са оцелявали през студените зими в този естествен заслон. Приготвяли са храна на огнища, сушели са месо и кожи. Окната са удобни за Отдушник на дима от огнищата.
Освен това илири и трибали са имали познания за Космоса и звездите, свидетелстват тукашните находки.
Днес древният дом и светилище е леснодостъпно и леснопроходимо. На 2 километра от село Карлуково, в посока Луковит има отклонение, което води към малкия й вход, а близо до него се намира паркинг. Към Проходна води и път от село Румянцево. Името Проходна пещера е свързано с двата противостоящи входа -Малкият и Големият, които се явяват началото и краят на естествен скален мост. Те са свързани помежду си от пътечка, минаваща през цялата пещера. Всяка година в пещерата се провеждат тренировъчни лагери на организацията за пещерно спасяване.

ИЗТОЧНИК: Ежедневен информационен бюлетин на Министерството на туризма

ДАТА: 01.08.2017г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s