Българското чудо – Ивановските скални църкви

skalni cyrkwiСкалният манастир – лавра „Св. Архангел Михаил“ при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх.

Негови дарители са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения.
В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през XIII и XIV век. По време на Второто българско царство (XII-XIV) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. Висарионов патерик. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.
Обитавана предимно от монаси граматици и книжовници и станала популярно място за поклонение сред християните, светата обител се радва на стабилна подкрепа и дълготрайни връзки с царския двор в старопрестолната столица Велико Търново. Владетелите от епохата на Второто българско царство се грижели за разширяването и украсяването на манастира, изпращайки каменоделци и зографи. През XIII-XIV в. Ивановските скални църкви са вече един от най-големите духовни и книжовни центрове в България. Стенописите и живописните изображения по фасадите и във вътрешността им се превръщат в образец за най-високо художествено майсторство на средновековното изкуство. Тъй като Йоаким имал много последователи – исихасти (монаси, дали обет за безмълвие), през XIV век църквите се превръщат в център на исихазма. По стените на скалните помещения оживяват едни от най-интересните исторически епохи, присъстват портретите на двамата ктитори на манастира – цар Иван Асен II и цар Иван Александър, стенна живопис, изобилстваща от антични мотиви, надписи, емблематични за християнството библейски сцени.
По стените на монашеските килии пък са съхранени издълбани от монасите кратки изповеди и послания – пример е врязан надпис на Иво Граматик от края на XIII век.
Днес от първоначално създадените 40 църкви и около 300 килии в масива на 32 м височина са оцелели около 20 помещения (църкви, параклиси и килии), свързани помежду си с лабиринт от пътеки и стълби. Те включват комплексите от скални помещения на т. нар. Затрупана църква (параклис „Св. архангел Михаил“), Кръщалнята, Господев дол, Съборената църква (църква „Св. Теодор“) и църквата „Св. Богородица“.
Световна известност притежават стенописите в църквата „Св. Богородица“, които се нареждат сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в Списъка на световното културно и природно наследство през 1979 година. През XIV век манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.

ИЗТОЧНИК: в. 24 часа, стр. 33
ДАТА: 30.06.2017

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s