Каменната приказка източни Родопи

768x432Тракийски светилища, скални феномени и легенди обитават древната земя. Като деветолистна роза се разтварят в синята далечина заоблените хълмове на Родопа. Планина с меки очертания, почти женствени, необикновено красива природа, великолепна земя. Но истинското съкровище на източния дял на този величествен планински масив са свещените места, съхранили спомена за древни цивилизации, култове и легенди, митични герои и богове.

Перперикон -тайнственият град. Уникален със своята архитектура и история, митичен, тайнствен и внушителен, каменният град, вкопан в скалите, се родее с най-старите културни центрове на Егея и Средиземноморието. Култовият комплекс Перперикон край Кърджали е българският Чичен Ица, най-величественият фаворит сред многобройните исторически паметници на България, строително чудо, достойно да ни представи в света. Изкачвайки се по грубо изсечените в скалите стъпала и прекрачвайки малкия двор в двореца, ограден отвсякъде с крепостни стени, човек онемява пред каменния трон и петстъпалното тържествено стълбище, по което се влиза в церемониалната зала. Запазена е зловеща древна крипта с петнадесет празни саркофага -последен дом на видни тракийски владетели. Кои са те, историята мълчи. Но митът за Дионис е жив и днес. В самия център на храма му е прочутият кръгов олтар, където чрез огън са се правели пророчества. Именно тук, разказва легендата, двама велики пълководци са получили съдбовни предсказания: Александър Велики, че ще завладее света, и Гай Октавий, че римляните ще станат световна империя. Впечатляваща е запазената част от средновековната кула и крепост, водохранилището и нарисуваните в скалите фигури на Богинята майка. Но голямата тръпка на всеки, посетил това тайнствено и митично място, е усещането за предстоящо откритие. Защото археологическите разкопки продължават и никой не знае това лято далечните ни предци коя своя тайна ще разбулят.

Татул и споменът за Орфей – Най-монументалната от многобройните скални гробници, с които са осеяни Източните Родопи, е безспорно магичният мегалит край село Татул. Комплексът се състои от древно езическо светилище и храм. Разположен на уникално място с величествена гледка, Татул напълно отговаря на трите изисквания за култово средище, от които две видими и едно невидимо: разположен е на връх, но не на най- високия, до вода – в близост тече река, и е място с доказани магнитни аномалии. За изсечения високо в скалите саркофаг – място, където свършва земното и започва небесното, археолозите предполагат, че е гробът на прочутия Орфей – тракийски певец, поет, музикант, лечител, прорицател и вожд. Според легендата Орфей, който можел да преминава от белия свят в подземното царство, слязъл при Хадес да спаси своята Евридика. Не успял, бил много тъжен и вакханките го разкъсали. От кръвта, която капела, поникнало цветето безсмъртниче, наречено още силивряк. Характерно е само за този край. Веднъж изсушено, може 36 месеца да престои в хербарий, а после, ако се постави в подходящи условия, да се съживи и да цъфти. Изкачваме множество стълби. Промушваме се през дупка в свещен кладенец. Разглеждаме почтително жертвени олтари, запазени през вековете, изсечен в скалите астрономически часовник и V-образни построения, улавящи чрез разположението си слънчевите лъчи при пролетното и есенното равноденствие. Обхождаме всичко това и сякаш времето ни връща назад. Ние сме обикновени поклонници, дошли при светилището на Орфей, а боговете искат от нас жертвоприношение.

Култовият комплекс Ковил – Светилището Ковил е разположено на открояващ се бял скален венец, вулканични туфи върху билото на каменисто плато, с чуден изглед. Малко известно и непосещавано, мястото е като част от прастара приказка, която разказва живота на древна цивилизация. Пещерите са изкуствено вкопани и разширени, пригодени за жилища. Има ритуални олтари, жертвени ями, каменни кладенци, водоеми, шарапана – скални вдлъбнатини, използвани от древните за преработка на гроздето във вино. В скалите са издълбани множество улеи. Гробници говорят за почитта към мъртвите.

Вкаменената сватба – Розовите младоженци от Вкаменената сватба край село Зимзелен вече почти не се различават кой кой е, но цялата група сватбари е доста внушителна. Местното население пази и разказва легенди, все предупреждаващи жената, която я грози наказание, ако престъпи табу или забрана. Според едната легенда момиче от селото дава и получава обещание за брак, преди момчето да тръгне за гурбет. Вярвайки му, тя му отдава девствеността си. Момъкът се връща забогатял, но води и булка. Кани всички на сватба. Когато процесията излиза извън селото, ги пресреща изоставената девойка и ги проклина. А клетва от любов има сила. Сватбата се вкаменява, а тя, застанала отстрани, се превръща в гълъбица. Според друга легенда двама млади, които се обичат, вдигат сватба. Булката обаче е дяволски красива и когато вятър подухва и повдига булото й, свекърът вижда красивото лице отдолу, поглажда мустаци и нечисти мисли минават през главата му. Самата природа се ужасява от помислите на свекъра и сватбата се вкаменява. Отново момичето е виновно. Така е в Родопите. Днес селските тържества се вдигат на полянката, а каменните сватбари са мълчаливите свидетели, стражи на морала, които ще бъдат тук и когато нас няма да ни има.

ИЗТОЧНИК: в. Труд, стр. 28

ДАТА: 17.05.2017

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s