Небеска- покривът на света

25Така ли изглежда раят, окъпан от зной, възкликват посетителите на скалния комплекс. Първото впечатление от Небеска е романтично – ако се съди по името. Второто е за забрава място, затънтено и занемарено, ако се съди по вида. Както и по факта, че в интернет почти нищо не е писано за него. Но същността на Небеска може да се разбере, само след като краката минат по ронливите пътеки, а пред очите изникне силуетът на внушителния скален комплекс.

Източните Родопи крият десетки древни светилища, скални комплекси, пещерни утроби и други естествени, но необичайни образувания, ползвани от древните обитатели на тези земи траките. Поради специфичността на района и близостта му до границата с Турция, тези интересни места са туристически неразработени, нещо повече – напълно непознати. Само две категории хора ги търсят и се добират до тях – болни, които търсят изцеление с помощта на природата и природните енергии, и екскурзианти, които целенасочено посещават светилища, скални образувания и енергийни места у нас. Затова по пътя и на самата Небеска е твърде вероятно да не видите никого, твърде възможно е въобще да не срещнете жива душа. Но ще видите следи от хора. И ще усетите мистичността на това място, информацията за което се предава от уста на уста.

Казвайки Небеска, имаме предвид скален комплекс в близост до с. Небеска в Източните Родопи. Селото е на 80 км от Пловдив и изминаването на пътя до него отнема минимум 1.5 часа. Тръгва се в посока Асеновград – Тополово и по пътя за Кърджали. Отбивката е вдясно, точно преди с. Комунига. Табелата сочи към с. Безводно. От главния път до с. Небеска по права линия е едва 4 км, но шосето се вие в продължение на 10 км и не е особено хубавo. Карайте бавно не само заради дупките (може междувременно да са ги оправили). Главно внимавайте за животни. Въобще не се изненадвайте, ако видите крави да си вървят без човешко присъствие или да излезете от завой и да налетите на кучета, които лежат на самото шосе. Животните не са свикнали тук да летят коли. Сигурно минават по 2-3 на ден.

С кола се стига до селото със същото име Небеска – любопитно селище, които си струва да се разгледа. Живописно е най-слабото определение. Тук сякаш влизаме в друго време, примерно 1-2. века назад. Къщите – повечето кирпичени, са пръснати из планината, накацали са по склоновете, а други са се сгушили една в друга. Няма много живот.

В Небеска хората са мюсюлмани. Личи още по шарените шалвари и въобще специфичното облекло. И българският им език не е особено добър. Ако разчитате те да ви упътят към светилището, ще го направят и то с охота и сърдечност. Но не разчитайте, че вие ще се ориентирате.

Първо, в района има доста скални образувания и не се знае точно към кое ще ви упътят, и второ, определено ще имате затруднения с езика. Така че най-разумното е да разгледате картата на района предварително и да си набележите маршрута. Вярната посока е на запад.

Колите се оставят в Небеска или малко след селото и се продължава пеша. Доколко ще напреднете с кола, зависи само от това колко я пазите. Пътят е много каменист и може да се натъкнете на паднали на него късове скали. Сравняват скалния комплекс -светилище до Небеска с покрива на света. И с право, защото когато се изкачите до него, ще видите, че всичко останало лежи в краката ви. Картината отгоре спира дъха. Безумна красота Родопите в цялата им прелест, селцата, разхвърляни безразборно по склоновете, тук-там самотни къщички, дървета в разноцветна премяна и едно огромно небе.

Един от малкото писали за Небеска – Николай Нинов, в книгата си „Повторени сънища. Фотоси от мистична България“ сравнява селото и скалния комплекс с Музей на забравата и „едни чудеса в скалите, до които малцина са се докосвали“. Колко точно. И наистина, ако не си прочел предварително нещичко за светилището край Небеска (а то почти няма какво), или да си чул отнякъде какво представлява, ще си стоиш там, ще се наслаждаваш на гледките, ще се впечатляваш от неповторимата атмосфера, дори може да усетиш и енергийността на мястото, но няма да знаеш нито къде си, нито какво виждаш.

В скалите са издълбани трапецовидни скални ниши. Подобни „дупки“ сме виждали и на други скални светилища от тракийско време. Казват, че тези ниши са се ползвали за усилване на енергийната връзка на човека с Небето и Боговете. Всъщност, учените може и да кажат нещо друго, но със сигурност енергийността на мястото ярко се усеща.

В комплекса има много причудливи образувания. Например Гъбата, в чиято основа е вдълбана звездна карта. За нищо на света не пропускайте тайната ниша от югозападната страна, която е уникално място за медитация. Вмъквайки се нея, земята остава зад вас, а отпред зейва бездънна пропаст, окрайчена с масивния силует на планината. В тази ниша енергийното въздействие на мястото е силно осезаемо.

И въобще цялото светилище е свръх въздействащо. Така ли изглежда раят, окъпан от зной, възкликва един пътеписец.

ИЗТОЧНИК: в. Марица, Пловдив, стр. 9

ДАТА: 21.04.2017

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s