Вършец – СПА и селска идилия

Ìèíåðàëíàòà áàíÿ âúâ ÂúðøåöМакар че Вършец е един от най-старите курорти у нас, при това 100 процента СПА, обстановката в него напомня безметежно село, в което времето е спряло. Обсипани с цветя, пране и домати дворове, през които си подвикват съседите, а няколко кучета лениво кръстосват пустите улици. В къщата до скъпия хотел стопаните от ранна утрин режат дърва, при това в неделя, а заведенията се броят на пръстите на едната ви ръка.

На закуска се сервират мекици и соленки, от които не спирате да хапвате, а пъстървата скача направо от близката река Ботуня в чинията ви. Всички местни се познават, главната улица следобед е пълна до пръсване, защото те по традиция излизат на разходка, а магазини и дори аптеката задължително спазват сиестата – от 12 до 16,30 не работят. Затова атмосферата напомня на морските селца в началото на века, когато все още не бяха се превърнал в скъпи и ултрамодерни курорти.

Градът възникнал около минерален извор, като най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от VI в. във византийските хроники. Там той е споменат с името Медека (медикус – лечебен) – единственото селище с такова наименование в Римската империя. Вода във Вършец има в изобилие – при това минерална. Тя лекува нервната и сърдечно-съдовата система, както и опорно-двигателния апарат. Липсата на варовик я прави една от най-меките в България, а температурата й от около 37 градуса е чудесна и за пиене, и за излежаване във ваната. Кога точно обаче е станала известна лечебната й сила, никой не може да каже със сигурност. Местните жители най-много обичат да разказват една история, случила се в средата на XIX век, някъде към 1850 година, когато Димитър Лучков, жител на Вършец, паднал от едно високо дърво и доста време бил измъчван от натъртванията, които получил. След 18-20 накисвания в „топлия гьол“ човекът успял да се изправи на крака. Чак тогава из пределите на цялата Османска империя тръгнала да се разнася славата на целебните свойства на изворите във Вършец и дори Митхад паша – управител на Дунавския вилает, пристигнал тук, за да се увери в мълвата. Долу-горе по това време се появяват и първите указания за лечение с минерална вода: да се направят „20 жешки бани“, да се яде добре, да се диша чист въздух, да не се работи тежка работа. Звучат ви смешно може би – и в същото време толкова актуално и правдоподобно. Водата заедно с чистия въздух направо ви прави нов човек. Освен няколкото нови СПА хотела в градчето има и къщи за гости, част от тях ремонтирани с европари. Новата баня също предлага киснене в лековитите води, а само на метри от нея се намира и Царското казино, в което се събирал българският хайлайф през 30-те и 40-те години на миналия век. Във великолепната сграда (днес изоставена собственост на държавата) чест гост бил принц Кирил и затова нарекли казиното Царско.

Освен че изпитвал неповторима тръпка от залаганията, принц Кирил се главозамайвал от по-шармантните дами в обкръжението си. Местните ахнали, когато за първи път спрял пред казиното със своя „Пакард“. Тогава модерните автомобили едва навлизали в страната ни. Някои от фаворитките му били награждавани с почивки в курорта Вършец. Никой не разбрал кой спуснал черен флаг над казиното след разстрела му на софийските гробища в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

През 1938 г. там се осъществява първият курортен конкурс за красота. На сцената излезли 23 момичета. Нямало нито едно от Вършец тогавашните нрави задържали вечер хубавите моми по домовете им. Затова всички претендентки за слава били от курортистките, дошли о т цялата страна. Победителка станала Олга Дръндарева от Русе. Пръв я поздравил министърът на търговията Стефан Никифоров, който бил сред публиката. А стих й посветил поетът Йосиф Петров, който като младоженец избрал курорта за медения си месец. Иван Вазов често идвал тук на кон по времето, когато бил председател на Берковския окръжен съд. Той пише до професор Иван Шишманов: „Сърдечен поздрав. Отново съм тук, на Вършец. Прекрасна природа!“. От кореспонденцията му с Евгения Марс, към която таял топли чувства, личи, че Патриарха на българската литература често ходел на почивка инкогнито. „Не ми пишеш, отново си на бани във Вършец“, укорява го нежно в писмо възлюбената му през 1920 г. Въпреки че сградата на казиното в момента е в ужасно състояние, не пропускайте да я видите, защото от него започва и лесопаркът, вторият по големина в България след софийската Борисова градина. Той е едно от най-големите богатства на малкото градче. Атмосферата му пресъздава частица от древната история на Вършец – римските стъпала и беседката на богинята на здравето Хигия напомнят за далечното минало, откогато е известна силата на лечебната вода.

Паркът е чудесно място за джогинг

Залесен е предимно с иглолистни дървета, а сред най-ценните видове са лирово дърво и гинко билоба. В него можете да спортувате на воля и в I съвременен спортен комплекс с футболно, тенис и волейболно игрище. Той се слива със Слънчевата градина, изградена през 1934 г. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина. Иванчова поляна е друго популярно място във Вършец. Алеите на градския парк водят до поляната, разположена на най-високото му място. С развитието на града като популярен балнеолечебен център поляната става част от Пътеката на здравето място за гимнастика и отмора. Местните хора вярват, че измиването със сутрешна роса на Иванчова поляна преди изгрев слънце е лечебно. Днес поляната е чудесно място за пикник и досег с красивата природа. На 5 км южно от града, над квартал „Заножене“, се намира друго приятно място за разходка – местността Водопада – двустепенна водна каскада по течението на р. Орловщица. „Не се е скъпил Господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали. Едно зная сигурно: че бих се връщала всяка година през септември там, когато лятото не си е отишло и есента не бърза. Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят в кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна, кристална и изобилна“, пише за района великата Дора Габе. Думите й продължават да важат с пълна сила и до днес.

*** Можете да спите и за 20, и за 200 лева. Новите СПА хотели в градчето държат цени, подобно на останалите луксозни места за нощувка по курортите, така че за по-малко от 120 лева в двойна стая не може да спите. Тя обаче ви гарантира ползването на басейни, сауна и фитнес без пари. Но ако отседнете просто в къща за гости или стая под наем, ще минете със стотарка по-евтино. На няколко километра от Вършец, в местността Минкови бани, освен плувен басейн има и чудесно СПА, така че няма да има нужда да давате пари за хотелските услуги. Възможно е да използвате клиничните пътеки по Здравната каса и да преминете процедури по физиотерапия и рехабилитация.

*** Вземете си планински водач

Въпреки отличните възможности за СПА Вършец е и отправна точка за няколко приятни и лесни туристически маршрута, така че може да се възползвате, независимо дали е лято или зима. Първият преход е от парка до хижа „Бяла вода“, която се намира в едноименната местност в подножието на връх Червената кукла. Маркировката е добре поддържана, а разходката отнема само 2 часа. За по- запалените любители е отсечката по връх Тодорини кукли, който се намира на 10 км югозападно от Вършец. Възможно е да си наемете водач от туристическия център в града.

ИЗТОЧНИК: в. Галерия, стр. 52

ДАТА: 08.02.2017

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s