ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕДЕН ДЕСТИНАЦИИТЕ – КЮСТЕНДИЛ

%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d1%83%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%8f-672x372Кюстендил е познат като градът на минералните извори, черешите и ябълките, родно място на един от големите български художници – Владимир Димитров-Майстора. Той е разположен в най-западните покрайнини на България, място с неповторимо релефно разнообразие – разсечен от дивни планини, затворили помежду си низ от плодородни котловини и живописни долини, през които като сребърни нишки минават реки. Още през V-VI в. пр. н. е. траките открили лечебните свойства на топлата минерална вода, после пак благодарение на нея римляните превърнали града в крепост, но и в балнеоложки курорт, нари- чайки го Пауталия – един от големите антични градове в провинция Тракия.

Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“ се намира на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Кре- постта е изградена в края на IV-началото на V в. Поправяна през VI в., тя преживява Пър- вата и Втората българска държава. Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически памет- ници от няколко исторически епохи, определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.

Със своите 40 минерални извора град Кюстендил се слави като център за балнеолечение. Термалната зона се намира в града и от нея извират топли минерални извори с лечебни свойства. Изворите наброяват 40 и са каптирани в общ резервоар. При каптажа темпера- турата на минералната вода е 74° С, което я превръща в една от най- горещите в страна- та. Благодарение на своя минерален състав водата е особено подходяща за лечение на стерилитет, безплодие, заболявания на опорно-двигателния апарат, травматично- ортопедични и невралгични заболявания.

Свидетелство, че градът е бил значително курортно селище от древността са римските терми, един от символите на града. Датировката на терм ите на Пауталия е в границите на ІІ-ІІІ в.

Кюстендил е отправна точка за туристически маршрути с различна степен на трудност и продължителност. Планината Осогово е близка, достъпна и проходима, а изкачването на връх Руен е истинско удоволствие. Изградени са три ски писти, които предоставят отлични условия за ски и сноуборд както за начинаещи така и за напреднали. При Кюстендил, на територията на България, влиза и трасето на европейския веломаршрут „По пътя на желязната завеса“.

Събития, популярни за дестинацията и предстоящи за провеждане през 2017 г.

Кюстендилска пролет (21.03.2017г.)

Традицията за избор на девойка „Кюстендилска пролет“ датира от половин век. Конкурсът е патентован в Патентното ведомство на Р. България през 1966 г. Това го прави първият официален конкурс в страната за най- красиво момиче. Празникът се свързва с избор на красиви млади девойки като символ на нежната стъпка, с коя- то пролетта идва, като символ на младостта и новата надежда.

Празник на черешата (01-02.07.2017г.)

Два дни от месец юли се посвещават на „Празника на черешата”, които се свързват със славата на кюстендилския край като „Овощната градина на България“. Кюстендил получава званието „Майка на българското овощарство“ още през 1896 г., когато в града се учредява Първата национална овощарска изложба. На празника на черешата се представя изложба- конкурс на разнообразни сортове череши, отглеждани от земеделските производители в регио- на. Гостите на празника могат да опитат местни специалитети, приготвени с череши – пити, десерти, сладка и сиропи.

Културен форум „Панагия“ – въздигане на хляба” (14-15.08.2017г.)

„Панагия“ – въздигане на хляба” е форум за българската традиция, православно изкуство и култура, който всяка година се провежда при църкви и параклиси, наречени на Св. Богороди- ца. Форумът е съпътстван от уникално изложение на „Богородични пити“, на различни видове хляб и хлебни изделия в градската централна градина на Кюстендил. На 15 август, по традиция жените в Кюстендил месят хляб с молитва за добруване, украсяват ги с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите идеи от бита и ги занасят в храма с благодарност към Богородица. В красивото нареждане на обредния хляб е вплетена вяра, майсторство и автентичност –такива, каквито са предавани от майки и дъщери, от род в род.

Празник на плодородието – месец октомври 2017 г.

Природата се отдава на заслужен зимен покой.Празникът на плодородието е своеобразен тържествен завършек на поредицата градски празници. Красиви тематични аранжировки от плодове и зе- ленчуци съживяват есенната картина, а богатата художествена програма прави празникът истински и незабравим. “Празникът на плодородието” има конкурсен ха- рактер с награди за най-добро и атрактивно пред- ставяне на участниците, с което се насърчават производителите. На празника на плодородието Институтът по земе- делие в гр. Кюстендил представя между 150 – 200 сорта ябълки.

Обекти, които препоръчваме да видите, когато посещавате Кюстендил:

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора”

В галерията се съхранява най-голямата колекция от творби на световно известния кюстендилец – 1357 на брой. Своеобразният стил на Майстора трудно може да се опише с думи. Той стои ярко сред художествените творби на всички времена. В художествената галерия могат да се видят про- изведения на други бележити български художни- ци. През годините в нея са представяни оригинал- ни творби на световни величия.

Регионален исторически музей

Археология, Нумизматика, Етнология, Исто- рия на българските земи (XV-XIX век) – това са само част от експозициите, представени в музея. Тук можете да видите добре запазени части от римска колесница, сечени монети и археологически артефакти още от VII-VI хил. пр. Хр.

Къща музей „Димитър Пешев” Реставрирана през 2002г., къщата музей е точно копие на родната къща на Димитър Пе- шев – политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи. Постоянно действаща изложба дава представа за събити- ята от март 1943 г. и за спасяването на 50 хил. български евреи от нацистките лагери на смъртта.

Средновековна църква „Св. Георги”

Средновековна църква „Св. Георги” е най- старата запазена средновековна църква в Кюстендил и в цяла Югозападна Бълга- рия. Тя датира от края на Х – началото на ХІ век. Кръстокуполна, от типа „вписан кръст”, в църквата са запазени три стено- писни слоя – от ХІІ–ХІV в., ХV–ХVІ в. и от края на ХІХ век.

Изложбена зала джамия „Ахмед Бей”

Джамията е внушителна сграда, построена към сре- дата на ХV век. Според преданията, тя е изградена върху основите на средновековната българска църк- ва „Света Неделя”. Днес джамия „Ахмед бей” е изложбена зала към ис- торическия музей в Кюстендил. Добрата акустика на помещението прави бившия ислямски храм любимо място за концерти на камерни изпълнители.

Пиргова кула

Средновековната отбранителна кула в град Кюстендил се намира в централната част на града до римските терми. Названието произхожда от гръцката дума – „пиргос”, което означава кула. Тя има почти квадратен план и височина над 15 метра. Състои се от приземие и три етажа. Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана. Със своите вертикални и кръгли бойници от всички страни и наличието на помещения за по-продължително пребиваване, Пирговата кула се причислява към типа отбранителни кули от ХV – ХVІ век.

Акрополът на Пауталия

Късноантичната и средновековна крепост в хълма Хисарлъка е построена в края на ІV – началото на V век и е ползвана до ХV век, до разрушаването ѝ от османските завоеватели. Крепостта е с площ малко над 2 хектара. Била е подсигурена от 14 различни по форма кули, раз- положени в стратегически сектори на крепостната система. Разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на Пауталия като една от най- значимите на територията на България.

Римски терми

Съчетанието на различни архитектурни решения и строителни техники правят римските терми един от най–интересните паметници на римската епоха в българските земи и безспорен символ на град Кюстендил. Термите са изградени през II – III в.сл. Хр. и са част от голям комплекс — Асклепион, петият по големина в Европа с пред- полагаема площ около 3 000 кв.м. Античната баня е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

Източник:ОНЛАЙН БЮЛЕТИН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕДЕН ДЕСТИНАЦИИ, СЪЗДАДЕН ПО ПРОЕКТ „КОМУНИКАЦИОННА КАМПАНИЯ ЗА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ДЕСТИНАЦИИТЕ ЕДЕН ОТ БЪЛГАРИЯ – ВТОРО ИЗДАНИЕ”

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s