Еленчани канят на Празника на еленския бут

Praznik na elenskiq byt 2014Традиционният Празник на еленския бут ще се състои в Елена в края на октомври.  Последната седмица на месеца ще събере почитателите на деликатеса, както и майстори, които ще представят традиционно приготвеното месо. Идеята на инициатора на събитието  – местниятСъвет по туризъм е да се възроди една позабравена стара традиция – Еленския събор по Димитровден.

Местните хора разказват, че не се помни кога назад във времето еленските балканджии са открили рецептата за приготвяне на деликатеса, но със сигурност се знае, че е уникален, вкусен и търсен в цялата страна.

За провеждане на събитието е избран градският пазар, който на този ден се превръща в място за възстановки, атракции, дегустации, състезания и изложби. Пресъздаването на стара еленска традиция връща спомена за пърлене на прасе над трап – ритуал, в който участват само мъже. Тънко и майсторски нарязан бут, добре аранжирано мезе дразнят апетити и приканват всеки да опита. Майсторите на най-големите и най-вкусните бутове пък се надпреварват за награди. Еленчанките не остават по-назад от мъжете и приготвят вкусни гозби, за да покажат, че от уникалния специалитет стават и вкусни ястия.

Богата фолклорна програма e традиционен спътник на мероприятието. На пазара има място за демонстрации на старите еленски занаяти, кът за игри и развлечения за децата.

Еленският бут е месен деликатес – солен и сушен свински бут, приготвян само в района на град Елена. Месото му има уникален и своеобразен вкус и може да се съхрани в продължение на няколко години. Приготвя се в условията на специфичните климатични особености на Еленския балкан. Технологията на приготвянето не е сложна и не съдържа особени тайни. След като се заколи прасето, то се опърля и изстъргва, докато се премахне всичката четина. Отделят се бутовете и плешките от животното(предните и задните крака). Точното оформяне е според желанието на стопанина и майсторлъка на касапина. След това двата бута и двете плешки се осоляват много добре и се поставят на дъното на „постав“ – специална бъчва за съхранението им. В солта те престояват около 40-45 дни. След това осоленото месо се изважда и оставя да съхне.

Технологиите на съхранение са различни. В миналото бутовете са поставяни в добре претъпкано царевично брашно или покривани с филм от варно мляко. Използват се и специално ушити за целта торби от тензух или поставяне в дървени контейнери с гъсти мрежи вместо стени („мухарници“), като правило поставени на проветриво място, където чистият планински въздух да довърши работата по изсушаването и консервирането.

Традициите в приготвянето и съхранението на еленския бут са предимно семейни, а не регионални, и дори в няколко съседни къщи от една улица могат да се срещнат сериозни „технологични“ разлики.

 

Източник: Thexperts

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s