Защо е важно да развиваме алтернативен туризъм?

Според определението на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) алтернативните форми на туризъм са: „селски, екологичен, планински, приключенски (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен – свързан с културно-историческото наследство, туризъм свързан с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня, етнографията и традиционната музика и занаяти”.

България е известна сред повечето европейски туристи с хубавите си плажове, добри ски курорти, ниски цени и добри условия за почивка. Малка част от тях обаче знаят за огромното разнообразие на други форми на туризъм, които могат да практикуват тук. Малко са и българите, които обръщат внимание на богатото културно-историческо наследство и невероятни възможности за селски, еко и активен туризъм.

И ако всичко това звучи като до болка повтаряна констатация от безброй концепции за развитие на туризма, нека ви разкажа за едно място, което всички сме свикнали да наричаме „северозападнала България”. И ако повечето от нас го казват с усмивка и огорчение едновременно, то за местните хора, това клише се е превърнало в жестока истина, заради която младите хора напускат района…и в повечето случаи никога не се връщат. Спирането на завода „Химко” през 2009 г. остави стотици хора във Враца и района без работа и без особени перспективи за бъдещето. А според последните проучвания, районът около Враца е най-слабо развитият в целия Европейски съюз.

А сега накъде?
Враца обаче винаги е имала едно богатство, което поради една или друга причина е останало скрито – това е Врачанската планина. Няма човек, който да не е бил във Враца и да не е останал безмълвен пред вида на страховитите скали, надвиснали над града. А колко от вас са се качвали на „хижата” – панорамната площадка над града до паметника на руския войн?! Гледката тук нощем си съперничи с всички онези лъскави снимки на големи световни столици, които сме виждали по реклами и в туристически пътеводители.

На територията на планината е обособен и природен парк „Врачански Балкан”. Ако смятате, че това е поредното място, на което е забранено да правите каквото и да било, за да бъдат запазени редките видове, грешите. Всъщност това не означава, че можете да унищожавате природата, но благодарение на дирекцията на парка, Врачански Балкан все повече се отваря към туристите и всички любители на планината.

Хората в дирекцията, които се грижат за екопътеките и инфраструктурата в природния парк, начело с директора Николай Ненчев, са се посветили изцяло на развитието на парка и превръщането му в любима дестинация на планинарите и място за опазване и съхранение на редки видове растения и животни. Един от последните проекти, по които паркът работи е за опазването на белоглавите лешояди. Според Николай Ненчев развитието на планинския туризъм и опазването на природата не са непременно взаимоизключващи се процеси. Напротив.

Информационният център на парка, който се намира във Враца е един от най-активните в страната – организира преходи из Врачанска планина, помага на туристите за настаняване, атракции и специализирани маршрути.

В природния парк има специално обособени екопътеки, велосипедни и развлекателни маршрути, които показват по различен начин богатствата на планината. Хората от дирекцията на парка са убедени, че районът около Враца може да се измъкне от тежкото положение, в което се намира, ако се фокусира върху развитието на туризма. Освен пещера „Леденика“ и връх Околчица, има още десетки, дори стотици природни забележителности и места, за които българският турист не знае. Като Божият мост например (който спокойно може да си съперничи с Чудните мостове в Родопите) – това е едно от малкото места в света, където можете да видите как умира една пещера, разказва спелеологът Тихомир Тихолов, в района е също римската крепост Градище, наблизо е пещера Понора, а по пътя за Божия мост вожете да посетите и манастирът „Свети Иван Пусти”, който се намира високо във Врачанска планина.

Едва ли има българин, който да не си спомня баба Илийца от разказа на Иван Вазов „Една българка”. Днес къщата, в която прочутата героиня на Вазов е живяла, е възстановена и функционира като музей. Ако имате късмет можете да се запознаете и с правнучката й Пенка Драганова. Наблизо е и Черепишкият манастир, който също знаете от романа на Вазов.

В част от селата около Враца, местните хора полагат сериозни усилия да развиват селски туризъм – в Згориград, Паволче, Лютиброд и Челопек местните предлагат невероятно гостоприемство и вкусна домашна храна. Районът има потенциал да развие селския си туризъм, подобно на това, което се случи преди години в Родопите.

Освен това, Враца е само на около час път с автомобил от София и 2 часа с влак. Самият град има също много какво да предложи. В Регионалния исторически музей се съхраняват едни от най-ценните находки, намирани изобщо в България – тук се съхранява керамична плочка с най-ранната протописменост в света; съкровищата от Могиланската могила, от село Галиче и разбира се прочутото Рогозенско съкровище.

Враца е един от най-добрите примери за региони, заплашени от липса на икономическо развитие и с огромен потенциал за развитие на алтернативен туризъм. А ако отделите само два дни на това място ще разберете, че то може да предложи много, но всичко отвъд масовия туризъм: екстремни и не чак толкова планински преходи, влизане в необлагородени пещери, полети с делта и парапланер, скално катерене на Вратцата, конна езда, вело преходи, посещения на културни забележителности, забавления в приключенски парк, прекрасна кухня, мило отношение, много емоции и незабравими спомени. А докато туристите се забавляват, откриват и инвестират в непознатите кътчета на България, местните хора ще намират смисъл в оставането си в Северозападна България.

 

Източник: Tourist Media

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s